“Обикновено говорим само за системата на обучение, като пренебрегваме атмосферата на учене, преживяванията на учениците и откъсването на обучението от реалната среда. През това време нашето бъдеще все още влиза в стаите на миналото, а хората, които се грижат за децата ни - учители, възпитатели, детегледачки - стоят изключително ниско в обществото.” Георги Камов, “ДЕСТИНАЦИЯ НОМЕР ЕДНО”
От 9 години, освен като отделна социална единица, функционирам и като родител. Тези, които ме познават, знаят колко мечтаех да имам семейство и деца. За мен СВОБОДАТА и ЛИЧНОТО ЩАСТИЕ са състояние на духа, което мога да постигна, бъдейки част от семейство, в което има и деца – и ми се струва, че колкото повече, толкова по-добре :) При мен са само 2, но са достатъчни – безценни мои учители, които ме държат постоянно “будна”, провокират сетивата и всичките ми способности. Те са двигателят на моя прогрес, самоосъзнаване и личностно развитие. Те са моят извор на безкрайно вдъхновение. Те са моето добро настроение, те са връзката ми със света на детството и безгрижието. Те поддържат редовните ми срещи с моята “тъмна страна” - когато те не са наоколо, аз доста умело успявам да излъжа и себе си и околните, че такава “тъмна страна” аз нямам – съвършена съм и прекрасна :)
А срещата с моята “тъмна страна” е колкото неприятна и трудна, толкова и ценна и задължителна. Защото само така се срещам с онази част от мен, която стои спотаена, прикрита и уплашена, защото знае, че никой не я харесва, че всички я критикуват и заклеймяват. А тази моя тъмна страна ме свързва с моите детски страхове, с всички обиди, които съм поела, без да мога да им отреагирам. Тази моя тъмна страна иска да ме свърже с неудовлетворените ми нужди, които аз съм решила да подтисна поради една или друга причина. Тази моя тъмна страна иска да изкрещи в лицето на всички: “Искам да ме чуете! Щом съм тук, значи има какво да научите от мен! Чуйте ме!”
Но не за “тъмната страна” иде реч в тази статия, а за нашите деца и за нашата роля в техния живот и в тяхното изграждане като личности. Защото усещането ми е, че ако им дадем свободата и специфичната подкрепа от която всяко едно дете се нуждае, то те ще израснат като личности, които умеят да общуват със своята “тъмна страна”, да я приемат и осъзнават. А следващата стъпка е, да я трансформират в удовлетворяване на своите потребности – нещо толкова естествено и изначално.
С всяка изминала година осъзнавам все по-силно, колко неподготвени ни сварва родителството. Това е моята лична позиция, която се основава на опита ми в моето семейство, на наблюденията ми сред приятелски семейства, на прочетените безброй книги по темата детска психология и възпитание на децата, на това което виждам да се случва в социума около мен. И под неподготвени имам предвид, че не си даваме реална сметка за ефекта от всяко едно наше действие и бездействие:
Тръгваме на работа преди децата ни да са навършили 3 години. Това е невербалният период от развитието на нашите деца, които не можем да компенсираме с внимание в следващите години от развитието им.
Кърмим на обществени места, загледани в телефона си или говорейки с приятел. Прадедите ни са знаели, че кърменето е безценен сакрален момент на най-директното възпитание и време за възнамеряане на качества на детето ни, като човечност, висок морал, трудолюбие, любознателност, щедрост.
Правим децата си вегетарианци/вегани още от раждането им. Имаме ли компетентност за спецификата и нуждите на всеки един организъм и за нуждата от свободен и осъзнат самостоятелен избор?
Започваме преди още да са проходили, да запълваме програмата им с плуване, йога, математика, езици, изкуство, спортове и още и още. Разбира се, че е ценно да се възползваме от постиженията на съвремието ни, но е също толкова ценно и да пазим баланса между свободно и ангажирано време. Така ще остава време за отработване на вече наученото и преживяното, което е изключително важен етап от процеса на учене и трайно усвояване на ново знание.
Отглеждаме ги далеч от природата – не използваме пълноценно потенциала на Природата като най-висш учител и източник на спокойствие, жизнена енергия и свързаност с уникалната ни човешка същност.
Пазим ги от вируси и бактерии – не им даваме шанс да укрепнат и да развият естествен имунитет. Навън вали? Бързаме да ги приберем в МОЛ-а, примерно.
Държим ги далеч от телевизора и новите технологии до н-та възраст. А дали това не е отново една изкуствено създадена среда? Въпроса е да им даваме алтернативи, подходящи за етапа им на развитие (развитие на физиката, финната моторика, говорните умения, на които телевизията всъщност вече доказано много пречи...).
Обличаме ги в скъпи, “модерни” дрехи, в които често децата се чувстват некомфортно и им се караме, когато се изцапат – не е ли по-важно, вместо да подхранваме егото си, да им дадем шанс да изживеят детсвото си и да не забравяме, че играта е най-добрия, а може би и единствения начин да учим и да усвояваме нови умения.
Изискваме от тях да четат книги – постоянно и по много. Точно така, както и ние сме правили в нашето детство – а дали това е най-ефективния и единствения начин на получаване на информация, знание и вдъхновение в днешно време? Да оставим децата да ни покажат :) Ако те не обичат да четат, отделяйте време да им четете вие :) Създайте ритуали, разигравайте сценки от книжките, създавайте собствени сценарии и истории, в които спокойно можете да вплетете ценностите, в които вярвате...
Събираме ги да играят и общуват само с “подходящите” деца. Дайте им шанс да се срещнат с трудности и предизвикателства – те са безценният извор на умения за справяне в социума, в истинския, живия живот.
Търсим ги през 2 часа по телефона, за да видим изяли ли са си обяда, колко имат по математика и защо не са се чули с баща си точно в 13:00, както сте се разбрали вчера! - и после очакваме да се превърнат в самостоятелни личности?
Самообвиняваме се, че не можем да им осигурим скъпа all-inclusive почивка, с аниматори и какво ли още не. Къмпинг или all inclusive лятна почивка? Кое от преживяванията какви умения и подход към живота изгражда у детето? Може би е ценно да преживее и едното и другото?
Натоварваме ги/не ги натоварваме с домакински задължения – даваме ли им шанс да пораснат и да се докоснат до живия живот или им създаваме изкуствена среда, в която те очакват нещата около тях да се случват като с магическа пръчка, без да са положили каквото и да било лично усилие? А личното усилие е единствения извор на чувство на удовлетворение, на самочувствие и усещане: “Аз съм ценен, аз допринасям, аз успявам!”
Режим – важен ли е той за детето и какъв е неговият смисъл? Забравили сме сякаш за ролята на ритъма и цикличността в живота ни, а децата ни помагат да се върнем и самите ние към естествения режим на живот – ставане по изгрев, ранна вечеря и лягане скоро след залеза. И разбира се, нормално е да има изключения – все пак сме част от едно динамично и шарено общество...
Прекъсваме връзката с корените си, губим пълноценното общуване между поколенията. Живеем отделно от възрастните си роднини, лишавайки често децата си от уникалния шанс да общуват пълноценно с тях...
Списъкът е безкраен, разбира се. Въпросът е къде е истината? Кои са всички онези отговори, които работят за моето дете – ще го направят щастлива и пълноценна личност, удовлетворена от себе си, от постиженията си и от живота, който води. И решенията винаги са прости, независимо от това, колко сложен и претоварен с важни задачи е живота ни:
Свържи се истински с детето си и се вслушвай повече в неговите нужди, отколкото в нуждите на социума.
Знай, че първите 7 години наистина са безценни за развитието на детето ти и те никога няма да се повторят. Опции за реванш няма.
Две са нещата, които наистина можем да дадем на детето си и то наистина има нужда от тях – безусловна любов и качествено време заедно. Давай шанс на детето да се учи от теб, да се учи от живия живот. Безусловната любов дава сили и самоувереност, така необходими, за да се справя детето с предизвикателствата, които го очакват в социума, който не винаги ще бъде добронамерен и дружелюбен с него.
Позволявай си да грешиш и да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си – учим се най-добре от грешките си, а децата ни нямат нужда от супер герои. Те се радват, когато родителите им правят своите грешки, прзнават ги и се извиняват за това, което са причинили.
Поемете отговорността за всеки един избор, който сте направили. Вашата самоувереност се предава автоматично на детето ви.
Не спирайте да се учите - децата Ви го заслужават. Живеем в динамичен свят и това е прекрасно, но и отговорно – изисква от нас постоянна самоактуализация и прогрес.
“За да бъдем в спомените на децата си утре, трябва да присъстваме в живота им днес”.
Защо написах всичко това – за да споделя разсъжденията и опита си и да провокирам към размисъл и конкретни действия родителите, които се стремят да дадат на децата си най-доброто от себе си – Тук и Сега.
Автор: Елена Анастасова, 2014 година.
Comentários