Ако попитате група родители: ”Трябва ли децата да бъдат дисциплинирани?”, 90% биха отговорили: ”Да, разбира се!“. Фактът, че децата трябва да бъдат строго възпитавани, се приема за неоспорим, така че да го подлагаме на съмнение би било неразумно и глупаво от наша страна. Въпреки това, не познаваме друга нагласа или вярване, което да причинява повече проблеми на родителите, отколкото въпроса за дисциплината.
От опита си с работа с родители в курсовете ТУР се убедих, че това е нагласа, която крие опасности и разрушава връзката родител-дете.
Всеизвестно е, че родителите дисциплинират децата си, водени от най-добри намерения.
Те искат децата им да са отговорни, мислещи, компетентни, отзивчиви и т.н. Родителите просто не са запознати с други методи, чрез които да постигнат добрите си намерения. Когато установят, че дисциплинарният им подход не действа, те залагат на още по-строги мерки на възпитание. И така, докато децата започнат да негодуват, да се противопоставят, да си отмъщават или докато не напуснат дома.
Какво означава дисциплина?
В речника е дефинирана като наказание посредством власт на един човек, с цел да получи подчинение от друг. В основата на тази концепция е власт или авторитарност. Офицерите дисциплинират своите подчинени, дресьорите дресират животните в подчинение, учителите дисциплинират учениците, а родителите: своите деца.
От къде всички те придобиват власт?
Властта се придобива, когато един човек притежава това, от което другия се нуждае и ние го наричаме наградa. Учителят поставя оценки на учениците, дресьора разполага с храна за гладното куче. Родителите упражняват власт върху децата, понеже децата зависят от тях, за да задоволят основните си нужди. Когато се появят на този свят, децата са почти изцяло зависими от друг човек за своята прехрана и физическо оцвеляване.
И тъй като притежава средствата за задоволяване на основните нужди на детето, родителят има властта да ,,поощрява“ детето.
Родителят притежава освен това средства, с които да причинява болка или неудобство на детето – или като не му дава онова, от което се нуждае (не го храни когато е гладно) или като извършва действие, което причинява болка или неудобство, или обратно на ,,поощрението" е наказанието. Всеки родител знае как да контролира дете посредством власт. Като борави внимателно с поощрения (награди) и наказания, родителят е в състояние да насърчи детето да се държи по определени начини или да не се държи по други начини. Всъщност онова, което родителят прави, е да използва властта си, за да накара детето да извърши нещо, което той желае или за да възпре детето да извърши нещо, което той не желае. По същия начин дресьорите учат кучета на послушание, а в цирка учат мечките как да карат колело. Наградите и наказанията дават власт на хората, а властта е в основата на тяхната позиция на авторитет пред другите. Следователно, когато родителите казват, че използват авторитета си, за да възпитават децата си, те имат предвид наградите и наказанията, с които боравят. Те предлагат награди, за да получат желаното от детето поведение, а наказания, когато искат да премахнат неприемливо за тях поведение.
Изглежда лесно, нали?
На практика, възпитанието на децата чрез награди и наказания, не е толкова лесно, колкото изглежда. Има капани, в които родители попадат, а последствията могат да са твърде опасни и разрушителни за взаимоотношението родител-дете.
На първо място - родителската власт неизбежно се изчерпва.
Когато децата са малки, родителите имат голяма власт. Малките деца са изцяло зависими от друг човек за своята прехрана и физическо удобство, а родителя притежава средства за задоволяване на основните им нужди, т.е. той има властта да ,,поощрява“ и наказва.
Колкото повече расте детето, то става все по-малко зависимо от родителя по отношение на своите нужди и толкова повече отслабва родителската власт. И един ден родителите установяват с ужас, че поощрения и наказания, които са действали в ранното детство, стават далеч
по-неефикасни, когато детето порасне.
Баща участник в курсовете ТУР споделя:
“Загубихме влиянието си върху нашия син. Вече с нищо не можем да подкрепим авторитета си, освен с ключовете от семейната кола. А след 6 месеца и това няма да работи, тъй като той ще има своя собствена.”
Друга майка участничка споделя:
“Дъщеря ни e на 15 години и е станала съвсем независима от нас, няма начин по който да я накараме да ни слуша.”
Всички тези родители изразяват чувства, които повечето родители изживяват, когато децата започват да надрастват зависимостта си от тях. Това е неизбежно с приближаването на пубертета. По това време децата могат вече да получават ред поощрения за своята собствена дейност от училище, от състезания, от приятели и от други постижения. А и освен това започват да изнамират начини, как да избягват родителските наказания. В онези семейства, в които родителите са разчитали най-вече на своята власт, докато са контролирали и напътствали децата си през ранните им години, в един миг се изправят пред жестоката истина, че властта им е свършила и вече нямат никакво или почти никакво влияние.
Има някои необходими и обезпокоителни условия за използването на власт.
За да имам власт над детето си, трябва да имам голям набор ресурси, които да отговарят на някои от нуждите на детето.
Имам власт, ако мога да предоставя определени награди. Често само родителят може да осигури храна, подслон, пари, ключовете за колата.
Награди, като форма на власт над детето, работят само, ако детето е зависимо от наградите на родителя.
Аз имам власт също и ако имам средства да причиня болка или дискомфорт на друг. Ако мога да раздавам наказание, аз имам власт над детето си.
Ако мога да ударя детето си, да го заключа, да отнема негово притежание, да го отделя от приятелите му и любимите му занимания, тогава мога и да имам властта да накарам детето да направи каквото искам, въпреки силната му съпротива.
Родителите, които използват награди и наказания (власт) изграждат своите взаимоотношения върху два крайъгълни камъка - ЗАВИСИМОСТ и СТРАХ.
Да имаш власт само по себе си не е проблем. Родителите на бебета и малки деца започват с нея, защото са физически и психологически "по-големи" от децата си. Проблемите възникват, когато родителите използват властта за разрешаване на конфликти и за налагане на своите решения върху децата си.
Технически проблеми с наградите и наказанията
Родителите трябва да прекарват много време и енергия, за да решат кои награди и наказания действат върху дадено дете; често те трябва да бъдат променяни, или засилени, за да се запази контрола върху детето (например подкупването с бонбони работи само ако на детето му се ядат бонбони; напляскването губи ефективност; родителите трябва постоянно да следят "наказаното" дете, и т.н.).
Наградите и наказанията трябва да бъдат използвани последователно, или те ще загубят ефективност. И двамата родители трябва да поддържат единен фронт. Несъответствията могат да причинят по-лоши поведенчески проблеми в допълнение към объркването и чувството на неудовлетвореност у двамата родители и детето.
Следва продължение T.Gordon ,“What every parent should know”
Източник: Т.Гордън ,Трениране на Успешни Родители
Comments