Условията, необходими за да използваме Активно слушане

Активното слушане не е просто една техника, която ние - родителите прилагаме всеки път, когато детето ни има проблем. Това е метод, който изисква наличието на набор от определени нагласи. Без тези нагласи, методът рядко ще сработи – казаното от нас ще звучи фалшиво, празно, механично, неискрено. Ето някои основни нагласи, които трябва да са налице, когато родителят използва Активно слушане. Когато тези нагласи не са налични, родителят не може да приложи ефективно активно слушане. 1. Трябва да искаме да чуем какво детето иска да сподели. Това означава, че сме готови да отделим от своето време, за да го изслушаме. Ако в дадения момент нямаме достатъчно време, просто трябва да кажем това на детето. 2. Трябва искрено да искаме да подкрепим детето си в разрешаването на конкретния проблем, който споделя с нас в този момент. Ако нямаме искрено желание, по-добре да изчакаме то да се появи. 3. Трябва искрено да приемаме неговите чувства, каквито и да са те и независимо от това колко различни са от нашите чувства в момента или от чувствата, които ние мислим, че детето “трябва” да изпитва. Тази нагласа изисква време, за да бъде развита у родителя. 4. Трябва да изпитваме дълбоко доверие в детето си, че то има капацитета да се справи със своите емоции, да ги преодолее и да намери собствено решение на своя проблем. Ние ще развием това доверие, като наблюдаваме как нашето дете се справя с проблемите си. 5. Важно е да не забравяме, че чувствата са преходни, а не постоянни. Чувствата се променят – омразата може да се превърне в любов, а отчаянието може бързо да премине в надежда. Важно е чувствата да бъдат изразявани – те няма да останат фиксирани трайно в детето. Активното слушане ни го доказва. 6. Трябва да можем да гледаме на детето си като на отделен от нас човек – уникална личност, със свой собствен живот и уникална идентичност. Това ще ни позволи да осъзнаем, че детето ни има свои собствени чувства и свой собствен начин на възприемане на заобикалящия го свят. Само осъзнавайки това, ние ще можем да сме наистина в подкрепа за детето си. Трябва да сме “с него” докато то преживява проблем, но да не се чувстваме като част от него.

Източник: www.gordontraining.com